Това е една от най-красивите ми години.
Казвах си, че няма да правя равносметки… и ето ме. Но си заслужава да отпразнувам всичко шарено през 2025-та:
Срещнах любовта отново, а бях захвърлила всякаква надежда.
На работа всеки ден уча нови неща.
Понякога е трудно.
Понякога е страшно.
Но е много животоподдържащо.
Стартирах две нови хобита.
От някъде ме последваха цели 3 000 последователи във ютуб, а Лидл ми подариха кошница с нещица, само защото последвах порива си да напиша нелепо стихотворение. Всички статистики са нагоре. Но честно казано – това изобщо не е най-важното.
Животът ми е много красив.
И двете ми деца вече ходят на училище.
Сблъскват се с нов свят – приятели и неприятели, отговорности и уроци, които не пишат в учебниците.
Имам си и нов домашен любимец – рибката Ройчо.
Той внася цвят и ми припомня колко е хубаво да се грижиш за някого, който може с лекота да бъде изяден от някой друг.
Тази година играх значително по-малко представления/шоута спрямо предходните години и личното ми изразяване чрез театър остана на заден план.
Но знаете ли какво? – Не съжалявам.
Усеща се като крачка назад…
за засилка.
Много хубави неща предстоят.
Казват, че щастието обича тишината, но колкото и да си мълча хората усещат енергията ми, виждат усмивката ми и забелязват походката ми, която стъпва леко сякаш по облаци. Ако това е чувството да си на седмото небе, е определено ми харесва.
И да не си помислите, че всичко е цветя и рози.
Дори малко съжалявам, че нямам статистика за всички пъти, в които съм плакала тази година.
Плача, когато се опитвам да се справя.
Плача, когато не ме чуват.
Плача от съпричастност.
Плача, когато съм била груба.
Плача в банята.
Плача на улицата.
Плача в трамвая – по-често, отколкото бих предположила.
И това е ок.
Защото животът ми е палитра от емоции и аз харесвам всяка една от тях.
Ако през годините съм минавала през летаргии, тежки периоди и застои —
днес знам едно:
Най-хубавото е да чувстваш, ако ще и да ти се реве!
Малко странно.
Напълно мое.